Създаване на първата българска държава
През 632 година със създаването на Велика България са сложени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с хазарите Аспарух, третият син на Кубрат, е изтласкан на югозапад към Дунава и се заселва в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат (668-685) предприема поход срещу българите. Поражението на византийците и покоряването от страна на прабългарите на завареното население завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г., чрез който Аспарухова България е призната от Византия.
През 632 година със създаването на Велика България са сложени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с хазарите Аспарух, третият син на Кубрат, е изтласкан на югозапад към Дунава и се заселва в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат (668-685) предприема поход срещу българите. Поражението на византийците и покоряването от страна на прабългарите на завареното население завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г., чрез който Аспарухова България е призната от Византия.
Хан аспарух - основател на първата българска дъжава
Аспарух е български владетел, основател на Дунавска Българсия.
Той е трети син на Кубрат, основателя на Стара Велика България.
Повечето съвременни изследователи предполагат,
че Аспарух е носил титлата хан,
но от началото на 80-те години на 20 век в българската
историография започва да се налага транскрипцията кан.
Той е трети син на Кубрат, основателя на Стара Велика България.
Повечето съвременни изследователи предполагат,
че Аспарух е носил титлата хан,
но от началото на 80-те години на 20 век в българската
историография започва да се налага транскрипцията кан.